купить отвед

New Page 1 Паулу Куелю АЛХИМИКЪТ Превела от португалски Даниела Петрова На Ж., алхимик, който познава тайните на Великото творение и си служи с тях "И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме." Лука, 10:38-42 (Копирах тук текста от Синодалното издание на Библията, защото цитатът не беше абсолютно точен. бел. от Victor from bezmonitor.com (123.dir.bg)) Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис. Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис. Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд. Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи. - Защо плачеш? - попитали ореадите. - Плача за Нарцис - отвърнало езерото. - О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те. - В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му. - Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото. - Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите. - Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата? Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило: - Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота. - Каква хубава история! - рече Алхимикът. ПЪРВА ЧАСТ Момчето се казваше Сантяго. Смрачаваше се вече, когато то пристигна със стадото си до една стара и изоставена църква. Покривът отдавна се беше срутил, а на мястото на сакристията бе израсло огромно смокиново дърво. Реши да пренощува тук. Вкара овцете през разнебитената порта и я залости с няколко дъски така, че да не могат да избягат. Из тоя край нямаше вълци, но веднъж една овца се бе измъкнала през нощта и момчето си пропиля целия следващ ден да я търси. Постла на пода наметалото си и легна, използвайки за възглавница книгата, която току-що бе прочело. Заспа с мисълта, че трябва да започне да чете по-дебели книги: щеше да ги чете повече време и щяха да бъдат по-удобни възглавници за през нощта. Когато се събуди, още не се бе разсъмнало. Погледна нагоре и видя звездите, които блещукаха през срутения покрив. "Ще ми се да поспя още малко", каза си то. Бе сънувало същия сън от миналата седмица и отново се бе събудило преди края. Стана и пийна глътка вино. После взе гегата и започна да разбужда овцете, които още спяха. Беше забелязало, че щом стане от сън, повечето от животните също започват да се будят. Сякаш някаква тайнствена сила бе свързала живота му с живота на овцете, които от две години обикаляха с него по тези места, търсейки вода и храна. - Така са свикнали с мен, че знаят навиците ми -промълви то. След кратко размишление реши, че може би е станало обратното - то е свикнало с навиците на овцете. На някои от овцете обаче не им се ставаше. Момчето започна да ги побутва с гегата, като викаше всяка от тях по име. Винаги си бе мислило, че овцете разбират всичко, което им казва. Затова понякога им четеше откъси от книгите, които му харесваха, разказваше им за самотата и радостите на един пастир в полето или пък им описваше най-новите неща, които бе видяло в градовете, през които минаваше. Но през последните два дни им говореше само за едно момиче - дъщеря на търговец, живеещ в града, където щеше да пристигне след четири дни. Бе ходило там един-единствен път миналата година. Търговецът имаше магазин за платове и винаги искаше да стрижат овцете пред очите му, за да не го излъжат с вълната. Един приятел му бе посочил магазина и пастирът заведе там овцете си. * * * - Искам да продам малко вълна - каза той на търговеца. Магазинът беше пълен и търговецът го накара да изчака до вечерта. Пастирът седна на тротоара пред магазина и извади от дисагите си една книга. - Не знаех, че пастирите четат книги - чу той до себе си момичешки глас. Девойката бе олицетворение на характерния за Андалусия тип, имаше права и дълга черна коса и очи, които смътно напомняха за някогашните завоеватели -маврите. - Всъщност от овцете се научава повече, отколкото от книгите - отвърна момчето. И разговорът им продължи повече от два часа. Тя каза, че е дъщеря на търговеца, и описа живота в градчето, където всеки следващ ден прилича на предишния. Пастирът й разказа за полетата на Андалусия, за най-новите неща, дето бе видял в градовете, през които минаваше. Бе доволен, че е открил друг слушател освен овцете си. - Как си се научил да четеш? - Като всички останали - отговори момчето. - В училище. - Но щом умееш да четеш, защо си станал пастир? Момчето измисли някакво оправдание вместо отговор. Сигурно беше, че момичето не можеше да разбере. Продължи да разказва истории от пътуванията си, а малките мавърски очи ту се разтваряха широко, ту се притваряха от възхищение и изумление. Времето минаваше и момчето поиска този ден никога да не свършва, бащата на момичето да е зает още дълго и да го накара да чака три дни. Обзе го чувство, което никога преди това не бе изпитвало - желанието да остане да живее в един и същи град завинаги. С чернокосото момиче дните никога нямаше да бъдат еднакви. Но търговецът най-сетне дойде и го накара да остриже четири овце. След това му плати каквото му дължеше и го покани да дойде пак следващата година. И сега, само след четири дни, щеше да пристигне отново в същото градче. Беше развълнувано, но едновременно с това и несигурно: може би момичето вече го е забравило. През градчето минаваха много пастири, които продаваха вълна. - Няма значение - каза момчето на овцете си. - Аз познавам момичета и от други градове. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че това съвсем не е без значение. Знаеше още и че за пастирите, моряците и търговските пътници съществуват градове, в които живее някой, способен да ги накара да забравят колко е хубаво да обикаляш света и да се чувстваш свободен. Появиха се първите лъчи на утрото и пастирът тръгна с овцете в посока към слънцето. "На тях никога не им се налага да вземат решения - помисли си той. - Сигурно заради това стоят винаги близо до мен." Овцете се нуждаеха единствено от вода и храна. Докато момчето познаваше най-добрите пасища на Андалусия, те винаги щяха да бъдат негови приятели. Дори и всички дни да бъдат еднакви, с протяжни, безкрайни часове между изгрева и залеза на слънцето; дори те да не са прочели нито една книга през краткия си живот и да не познават езика на хората, които разказваха новините по селата. Овцете се задоволяваха с вода и храна, това им беше достатъчно. В замяна щедро предлагаха вълната си, компанията си, а понякога дори и месото си. "Ако днес се превърна в чудовище и реша да ги убия една по една, те ще разберат това едва когато почти цялото стадо бъде изтребено - помисли си момчето. - И понеже ми имат доверие, са отвикнали да разчитат на собствения си инстинкт. Само защото ги водя до храната им." Момчето започна да се учудва на собствените си мисли. Може би църквата с онова смокиново дърво, растящо в нея, е обитавана от призраци. Сигурно поради това за втори път му се бе присънил същият сън, а сега изпитваше гняв към овцете, които винаги са му били верни приятели. Пийна малко от виното, останало от предишната вечер, и се загърна с наметалото. Знаеше, че след няколко часа, когато слънцето достигне до най-високата си точка, ще стане толкова горещо, че няма да може да изкара овцете на полето. Това бе часът, в който през лятото цяла Испания спи. Горещината продължава до вечерта, а той през цялото това време ще трябва да носи наметалото. Впрочем когато неговата тежест му дотягаше, той се сещаше, че благодарение на него сутрин никога не усеща студа. "Винаги трябва да сме подготвени за изненадите на времето", мислеше си момчето и дори изпитваше благодарност към тази тежест. Наметалото съществуваше, защото бе необходимо, тъй както и момчето. След като две години бе обикаляло равнините на Андалусия, то вече познаваше на пръсти вразделы мурано фризер hi-fi теннисный ракетка стопный пластырь компания макса линдера вышивка флаг профессиональный психолог краска ржавчина longines букмекерский контора шанс билет мхат внешний антенна асбест а7-450 сушильный машина asko двухтарифные электросчетчик ваттметр прайс сушильный машина электропечь dimplex model amesbury акриловый пряжа motorola v3i купить индустриальный монитор степ-аэробика fag купить конвертер авиатакси колокейшн shell omala отчетность пбоюл kyiv apartments service кулер бесшумный применение доломита sikkens краска пионовая беседка зеркало babyliss сглаз программа шифрование данный видеосъемка организовать рассылка мытье потолок ларсен центр мустанг лазер электросчетчик сэт калибровка цвет искать фотограф заказать обед выделение кислорода прибор крыса адресный база данный купить каболка кислородный концентратор вспучивающийся краска бюро похоронный услуга корвет-телеком бордюр обоев автоматический оповещение разогреть вчерашний обед лак orly купить видеокарту магнитно-маркерные доска охота быкова ваза 2115 урок охота рак кишка добрый тепло развальцовка подогреватель купить конвертер меховой холодильник книга кремль шарошка алмазный огнестойкий краска вспучивающийся краска тонирование авто уличный барбекю универсам красный площадь ariston опт растворитель 646 выборочный лак красный площадь сегодня затенение витрина установка hotbird автоматический оповещение купить ниппель перех рефконтейнеры морозильный ларь пошив корпоративный костюм мультиметры цифровой touch screen мини пекарня видеосъемка торжество отчетность пбоюл мусорный пакет заказать обед холодный зеркало электроинструмент метабо vps vds мусорный пакет решетка ливнесборная эрозия шейка матка вытяжка крона гуп ритуал купить конвертер токовый клещ длинный нард телефонный анкетирование продать кайт gislaved отзыв торговый витрина индивидуальный банковский ячейка nokia 6021 купить зеркало babyliss li-da внутренний перегородка луковичный цвет dunlup 205 55 r16 букмекерский контора фаворит толщиномер sony ericsson k790i купить certification microsoft braas пластиковый пакет колокейшн электропечь dimplex model brayford красный объявление метробонд цвет dufour кс-4361а эрозия шейка матка билет большой персонализация карта плазменный панель настенный гайковерт промывка инжектор облицовка панель лидо пекарня restart плита гипсокартон классический аэробика скрипт рассылка объвлений тренировка память бахила обрезание компания сент-люсии купить блендер слюдопластовые втулка купить конвертер белый кофе вкус цвет kyiv apartaments service доставка кулеров луковичный цвет трубогиб купить tomb raider охота легавый вино роза рукавица рукавица операторский центр лакокраска tognana фарфор дэнас выписка егрп винный холодильник штукатурка фасадный изолента хб вышивка флаг охота бабочка добрый тепло тройник санфаянс пежо 307 купить блинницу o2 optix пакет гриппер 1с бюджетирование билет russia music awards очки ночной видение международный конкурс хоссе карерас билет решетка апгрейд обезьяна автоматический оповещение билет ммдм торговый витрина нард короткий полиолефиновая пленка распыление ароматизатор квн архыз купить отвед