ivanoffster: April 2006
@import url("http://www.blogger.com/css/blog_controls.css");
@import url("http://www.blogger.com/dyn-css/authorization.css?targetBlogID=15510133");
/*
-----------------------------------------------
Blogger Template Style
Name: Rounders 3
Designer: Douglas Bowman
URL: www.stopdesign.com
Date: 27 Feb 2004
----------------------------------------------- */
body {
background:#123;
margin:0;
padding:20px 10px;
text-align:center;
font:x-small/1.5em "Trebuchet MS",Verdana,Arial,Sans-serif;
color:#ccc;
font-size/* */:/**/small;
font-size: /**/small;
}
/* Page Structure
----------------------------------------------- */
/* The images which help create rounded corners depend on the
following widths and measurements. If you want to change
these measurements, the images will also need to change.
*/
#content {
width:740px;
margin:0 auto;
text-align:justify;
}
#main {
width:485px;
float:left;
background:#eec url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_main_bot.gif") no-repeat left bottom;
margin:15px 0 0;
padding:0 0 10px;
color:#333;
font-size:97%;
line-height:1.5em;
}
#main2 {
float:left;
width:100%;
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_main_top.gif") no-repeat left top;
padding:10px 0 0;
}
#sidebar {
width:240px;
float:right;
margin:15px 0 0;
font-size:97%;
line-height:1.5em;
}
/* Links
----------------------------------------------- */
a:link {
color:#9db;
}
a:visited {
color:#798;
}
a:hover {
color:#fff;
}
a img {
border-width:0;
}
#main a:link {
color:#347;
}
#main a:visited {
color:#666;
}
#main a:hover {
color:#68a
}
/* Blog Header
----------------------------------------------- */
#header {
background:#357 url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_cap_bot.gif") no-repeat left bottom;
margin:0 0 0;
padding:0 0 8px;
color:#fff;
}
#header div {
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_cap_top.gif") no-repeat left top;
padding:8px 15px 0;
}
#blog-title {
margin:0;
padding:10px 30px 5px;
font-size:200%;
line-height:1.2em;
}
#blog-title a {
text-decoration:none;
color:#fff;
}
#description {
margin:0;
padding:5px 30px 10px;
font-size:94%;
line-height:1.5em;
color:#abc;
}
/* Posts
----------------------------------------------- */
.date-header {
margin:0 28px 0 43px;
font-size:85%;
line-height:2em;
text-transform:uppercase;
letter-spacing:.2em;
color:#586;
}
.post {
margin:.3em 0 25px;
padding:0 13px;
border:1px dotted #bb9;
border-width:1px 0;
}
.post-title {
margin:0;
font-size:135%;
line-height:1.5em;
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/icon_arrow.gif") no-repeat 10px .5em;
display:block;
border:1px dotted #bb9;
border-width:0 1px 1px;
padding:2px 14px 2px 29px;
color:#333;
}
#main a.title-link, .post-title strong {
text-decoration:none;
display:block;
}
#main a.title-link:hover {
background-color:#fff;
color:#000;
}
.post-body {
border:1px dotted #bb9;
border-width:0 1px 1px;
border-bottom-color:#eec;
padding:10px 14px 1px 29px;
}
html>body .post-body {
border-bottom-width:0;
}
.post p {
margin:0 0 .75em;
}
p.post-footer {
background:#fff;
margin:0;
padding:2px 14px 2px 29px;
border:1px dotted #bb9;
border-bottom:1px solid #eee;
font-size:100%;
line-height:1.5em;
color:#666;
text-align:right;
}
html>body p.post-footer {
border-bottom-color:transparent;
}
p.post-footer em {
display:block;
float:left;
text-align:left;
font-style:normal;
}
a.comment-link {
/* IE5.0/Win doesn't apply padding to inline elements,
so we hide these two declarations from it */
background/* */:/**/url("http://www.blogblog.com/rounders3/icon_comment.gif") no-repeat 0 45%;
padding-left:14px;
}
html>body a.comment-link {
/* Respecified, for IE5/Mac's benefit */
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/icon_comment.gif") no-repeat 0 45%;
padding-left:14px;
}
.post img {
margin:0 0 5px 0;
padding:4px;
border:1px solid #586;
}
blockquote {
margin:.75em 0;
border:1px dotted #596;
border-width:1px 0;
padding:5px 15px;
}
.post blockquote p {
margin:.5em 0;
}
/* Comments
----------------------------------------------- */
#comments {
margin:-25px 13px 0;
border:1px dotted #6a7;
border-width:0 1px 1px;
padding:20px 0 15px 0;
}
#comments h4 {
margin:0 0 10px;
padding:0 14px 2px 29px;
border-bottom:1px dotted #6a7;
font-size:120%;
line-height:1.4em;
color:#333;
}
#comments-block {
margin:0 15px 0 9px;
}
.comment-data {
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/icon_comment.gif") no-repeat 2px .3em;
margin:.5em 0;
padding:0 0 0 20px;
color:#666;
}
.comment-poster {
font-weight:bold;
}
.comment-body {
margin:0 0 1.25em;
padding:0 0 0 20px;
}
.comment-body p {
margin:0 0 .5em;
}
.comment-timestamp {
margin:0 0 .5em;
padding:0 0 .75em 20px;
color:#fff;
}
.comment-timestamp a:link {
color:#fff;
}
.deleted-comment {
font-style:italic;
color:gray;
}
/* Profile
----------------------------------------------- */
#profile-container {
background:#586 url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_prof_bot.gif") no-repeat left bottom;
margin:0 0 15px;
padding:0 0 10px;
color:#fff;
}
#profile-container h2 {
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_prof_top.gif") no-repeat left top;
padding:10px 15px .2em;
margin:0;
border-width:0;
font-size:115%;
line-height:1.5em;
color:#fff;
}
.profile-datablock {
margin:0 15px .5em;
border-top:1px dotted #7a8;
padding-top:8px;
}
.profile-img {display:inline;}
.profile-img img {
float:left;
margin:0 10px 5px 0;
border:4px solid #bec;
}
.profile-data strong {
display:block;
}
#profile-container p {
margin:0 15px .5em;
}
#profile-container .profile-textblock {
clear:left;
}
#profile-container a {
color:#fff;
}
.profile-link a {
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/icon_profile.gif") no-repeat 0 .1em;
padding-left:15px;
font-weight:bold;
}
ul.profile-datablock {
list-style-type:none;
}
/* Sidebar Boxes
----------------------------------------------- */
.box {
background:#234 url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_side_top.gif") no-repeat left top;
margin:0 0 15px;
padding:10px 0 0;
color:#abc;
}
.box2 {
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_side_bot.gif") no-repeat left bottom;
padding:0 13px 8px;
}
.sidebar-title {
margin:0;
padding:0 0 .2em;
border-bottom:1px dotted #456;
font-size:115%;
line-height:1.5em;
color:#abc;
}
.box ul {
margin:.5em 0 1.25em;
padding:0 0px;
list-style:none;
}
.box ul li {
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/icon_arrow_sm.gif") no-repeat 2px .25em;
margin:0;
padding:0 0 3px 16px;
margin-bottom:3px;
border-bottom:1px dotted #345;
line-height:1.4em;
}
.box p {
margin:0 0 .6em;
}
/* Footer
----------------------------------------------- */
#footer {
clear:both;
margin:0;
padding:15px 0 0;
}
#footer div {
background:#357 url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_cap_top.gif") no-repeat left top;
padding:8px 0 0;
color:#fff;
}
#footer div div {
background:url("http://www.blogblog.com/rounders3/corners_cap_bot.gif") no-repeat left bottom;
padding:0 15px 8px;
}
#footer hr {display:none;}
#footer p {margin:0;}
#footer a {color:#fff;}
@import url(http://www.blogger.com/css/navbar/classic.css);
div.b-mobile {display:none;}
ivanoffster
Sunday, April 30, 2006
Red Sparowes
През септември предстои да излезе новия албум на Red Sparowes – “Every Red Heart Shines Toward The Red Sun”. От сега позволявам, който желае, да ми го подари – с или без повод, в това отношение нямам претенции. Към този момент, една от песните, накратко озаглавена “Like the howling glory of the darkest winds, this voice was thunderous and the words holy, tangling their way around our hearts and clutching our innocent awe” – айсиктир и името! – може да бъде чута тук: http://www.myspace.com/redsparowes . Ето, повечето хора, които знаят за блоговете си малко повече от това, че в тях можеш да пишеш разни неща, нямаше да изпишат линка по този начин, ами щяха да спрат до думичката “тук”, тя пък съответно щеше да е активна и под нея щеше да се мъдри въпросния линк. Тук, обаче, положението е на ниво “мегаламер” и затова ще я карате така – копи и после пейст! Изслушайте песента, а ако трябва – изслушайте я два пъти. Ако не сте слушали “At The Soundless Dawn” – дръпнете го от torrentspy.com и го слушайте! На мен лично ми е трудно да опиша с думи какво представлява музиката на Red Sparowes. А ми е почти невъзможно да ви предам усещането, което изпитва мозъка, докато слушаш Red Sparowes – със всяка отделна песен имаш чувството, че преминаваш от свят в свят. Все едно началните акорди те хващат за рамената и те преместват от едно място – на друго. И така всеки път. На моменти наистина усещаш “допира” на музиката не само върху съзнанието си, а върху цялото тяло – усещаш сякаш е изпълнила контурите на цялата стая и е полепнала навсякъде по теб. А когато всичко свърши, започва настойчиво да те гложди въпросът дали наистина не си бил някъде другаде до този момент. Това е положението и най-смущаващото е, че местата, на които те отвежда тази музика, всеки път са различни. Сигирно не разбирате за какво ви говоря, затова просто чуйте. Може би ще разберете. А може би с вас ще се случи нещо съвсем друго? Знам ли?!
posted by Ivan @ 1:28 PM
6 comments
Спящата красавица (remix)
На всеки един от нас са му чели приказки като малък и всеки е чел приказки като малък. Някои дори продължават да ги четат и сега. Освен това, всяка една приказка, за която се сещате сте я гледали във вариант на куклена постановка, на Disney-анимация, в кбижка за оцветяване, разказана във вече оцветени рисунки и т.н., и т.н. Днес реших да пусна тук един варинат на "Спящата красавица", който аз лично се забавлявах, докато го писах и който е част от едно нещо, с което сега сме се захванали аз и Пенко. Ако ви хареса - супер! Ако не ви хареса - все ми е тая. Ако пък ви се стори плоско, блудкаво и най-вече пошло - вие със сигурност четете този блог на пук на себе си! Или насила. Някой може би ви държи в студена тъмна стаичка с метална маса по средата и увиснала над нея електрическа крушка. Ама от онези, дето ги използват в инкубаторите, за да топлят пиленцата, които по-късно ще се превърнат във филенца, пържолки, хапки и кавърмички. До металната маса има поставен стол, на който стоите вие, а на нея има лаптоп, с отворен от браузъра именно този блог. До масата, съответно до вас, стои човек с калашник, който крещи на неразбираем терористки език: "Чети блога на Ванката!" . Как го разбирате, щом като е неразбираем, това си знаете само вие. И така, след петия удар с приклад в тила, вие започвате да четете: СПЯЩАТА КРАСАВИЦАДИКТОР:Преди много, много години, в едно далечно царство, живеели цар и царица. Царят и царицата, имали малко, но богато на реституирани земи царство и въпреки това – не били щастливи. Мъката им била, че колкото и да опитвали, все не успявали да имат деца. Били много нещастни и е трудно да се опише скръбта им.ЦАРЯТ: Тъжно ти е, затова плачеш, нали?ЦАРИЦАТА: Глупости! Винаги плача, когато изпитвам оргазъм!ЦАРЯТ: А аз съм тъжен и ми е тежко, защото едва ли ще имам наследници!ЦАРИЦАТА: Натъжи ме още веднъж! Може пък да този път да се получи!ЦАРЯТ:Не знам – опитваме по няколко пъти на ден... Дали да не отидем най-после при придворния сексолог? Може би проблемът е в мен?... Като студент практикувах безразборен секс – може тогава нещо да е станало...ЦАРИЦАТА: Знаеш ли, май трябва да спра да пия противозачатъчни...ЦАРЯТ: И аз. ДИКТОР:Двамата се целунали и решили да спрат противозачатъчните. Скоро след това и двамата минали на метадонова програма, но пък имало резултат – родила им се прекрасна дъщеричка. Царят и царицата били много щастливи и той заповядал да се устрои богато кръщене, както подобава.ЦАРЯТ: Нека заповядат всички седем феи от царството, за да може всяка от тях да отреди по една дарба на дъщеря ми, както подобава традицията!ПРИДВОРЕН: Царю, нямаме седем феи...ЦАРЯТ: Как така нямаме седем феи? Аз лично съм им разписал трудовите договори!ПРИДВОРЕН: Ами, нали им плащахте минимална заплата, три от тях започнаха работа като врачки в “Канал 1001”. Орисваха деца по телевизора. Ама с този новия указ, който вие издадохте – да не се орисват деца по телевизора...ЦАРЯТ: Защо съм издал такъв указ?ПРИДВОРЕН: Защото нямахте деца и не искахте да орисват само чуждите... Та сега тези трите не могат да орисват.ЦАРЯТ: Ами другите четири?ПРИДВОРЕН: Две са на световното по чародейство. Защитават честта на царството. Тук са само две...ЦАРЯТ: Да влязат всички две феи, които в момента са в царството! И да им бъде сервирано във великолепен прибор в ковчеже от тежко злато - лъжица, вилица и нож от чисто злато, украсени с диаманти и рубини!ДИКТОР: Двете феи били посрещнати и настанени на трапезата и тъкмо, когато вече всичко уж било наред, някой се блъснал във входната врата и тя се отворила с трясък! В сянка, застанала на врата, отначало всички помисли, че Лили Иванова е дошла на участие, по случай раждането на принцесата. Първа реагирала Царицата...ЦАРИЦАТА: Но това е старата фея! От 50 години не е напускала своята кула! Мислехме, че си умряла!СТАРАТА ФЕЯ: Глупости! Гледах “Дързост и красота”!ЦАРИЦАТА: И какво стана накрая? Ожениха ли се?СТАРАТА ФЕЯ: Не знам. Преди 14 години изтървах един епизод и съвсем му загубих фабулата. Гледах го, за да не умра от скука!ЦАРЯТ: Нека й бъде сервирано във великолепен прибор в ковчеже от тежко злато - лъжица, вилица и нож от чисто злато, украсени с диаманти и рубини!ПРИДВОРЕН: Царю, нямаме повече великолепни прибори в ковчеже от тежко злато - лъжица, вилица и нож от чисто злато, украсени с диаманти и рубини...ЦАРЯТ: Как така “нямаме”?ПРИДВОРЕН: Ами придворният комарджия ги изгуби на барбут!ДИКТОР: Тогава всички се ужасили, защото си помислили, че старата фея си е помислила, че я пренебрегват и че ще омагьоса принцесата, но...СТАРАТА ФЕЯ: Добре, че играя барбут!ДИКТОР: ... и извадила прибори за себе си. Но въпреки това...СТАРАТА ФЕЯ: Кога ще орисваме, че не съм урочасвала отдавна?ДИКТОР: Всички много се уплашили! Настръхнали им космите, а някои дори припаднали. Само на царят не му пукало, защото вече се бил напил и бил изпратил каляска, която да вземе Ивана от “Кошарите” и да му я докарат, за да му пее. Когато феите се наредили, за да орисват, първата пожелала на принцесата дано не я ориса старата фея. Втората я орисала да се сбъдне орисията на първата, но за всеки случай й пожелала и да се научи как се борави с игла, конец и напръстник, с шевна машина, а най-добре – дано се запознае с Храбрия Шивач, та да не й се налага да шие, кърпи, бродира, тъче или преде, или иначе казано – да не се обожда на вретено. Всички затаили дъх, за да чуят орисията на старата фея...СТАРАТА ФЕЯ: Орисвам те да се убодеш на... топлийка! И да умреш на момента! ДИКТОР: Всички много се натъжили, защото никой не се сетил, че има такова нещо като “бод-тропоска”. Втората фея, обаче реагирала светкавично, направила контра-заклинание и казала: ВТОРАТА ФЕЯ: Аз направих контра-заклинание! Тя няма да умре, ами ще заспи. Може и да хърка, но това не е важно! Важното е, че след сто години при нея ще дойде един царски син, който ще я... целуне накрая и тя ще се събуди бременна. Това е, което можах да направя!ЦАРЯТ: Наздраве! След 100 години ще си имаме внуче!ДИКТОР: Старата фея тогава изпаднала в депресия и също като царя и царицата минала на метадонова програма, само че в една наркокомуна, кото се намирала през девет планини – в десета. Но пак се казвала “Белмекен”. На следващия ден царят издал указ всички, които имат топлийки или възнамеряват да тропосват, да не го правят! Защото ще бъдат жестоко наказани! Раздавала се и брошура с подробно описание на наказанията, които са предвидени за тези, кито тропосват и застрашават живота на принцесата. И така минали 16 години, докато веднъж, както си се разхождала из двореца, принцесата влязла в една от кулите, за която учените все още не могат да дадат логично обяснение на въпроса "Защо никой не е влизал в тази кула от десет години?"...ПРИНЦЕСАТА: Дядо? Какво правиш в кулата? Нашите те търсят от десет години!ДЯДОТО:(стреснат и оправдаващ се) А-а-а-а, какво да правя?! Тропосвам тука... Хоби ми е, пък все ми е подограваха и аз се затворих в тази кула!ПРИНЦЕСАТА: Дядо, ще трябва да ми дадеш или да тропосвам и да се обода, или само да се обода! В противен случай рискуваме никога да не дойде принцът, който ще ме целуне и за когото ще се оженя след това!ДЯДОТО: И баба ти така разправяше... И като се появих – какво? След това ми изневери с половината царство!ПРИНЦЕСАТА: Баба също е била омагьосана?!?!ДЯДОТО: Глупости! Същата брантия като майка си! Двете решили да се позабавляват за моя сметка...ПРИНЦЕСАТА: Дядо, стига глупости! Дай да се убода!ДИКТОР: Дядото, разбира се, искал правнуци и убол внучката си. Добре, че в манастира Шао-Лин, наред с всичко останало, бил изучавал и акупунктура, та знаел къде точно да я убоде, за да може тя хем да заспи своя стогодишен сън, хем от време на време да става, за да отиде до тоалетна, да пие вода, да хапне нещо, но после пак да ляга и да заспива, защото трябвало да чака принца. Е, разбира се, през тези 100 години, по два пъти годишно си скубела краката, защото не се знаело кога точно ще дойде той, а пък тя не искала да го отвращава още в началото. Докато тя спяла, през замъка минали какви ле ни хора и принцове – принцът и просякът, принцът на Египет, принц Чарлз, минал дори Принс. Всички опитали да я... събудят, но никой от тях не успял. Защо ли? Защото не били минали 100 години! Ама те от къде да знаят... И така, един ден, стогодишният принц, куцук-куцук, стигнал до кулата, където била Спящата красавица. Спрял се до леглото й и си казал: “Толкова е хубава!...” и се възползвал от възможността, да бъдат само двамата и тя да спи. Накрая, когато по навик я целунал и тя се събудила радостна от стогодишния си сън, пръв изпищял той:СТОГОДИШЕН ПРИНЦ: Аааааааааааааааааа!ДИКТОР: А след това изкрещяла и тя:ПРИНЦЕСАТА: Ааааааааааааааааааа! Кой сте вие?!СТОГОДИШЕН ПРИНЦ: Ами след три-четири века щях да кажа, че съм дистрибутор на “Ейвън” и да извадя каталог... Ама в тази ситуация, да кажем, че просто минавам?...ПРИНЦЕСАТА: Значи предсказанието се е сбъднало! Вие сте този, който ме е минал! Проклятието е свалено! Аз трябва да стана ваша жена!СТОГОДИШЕН ПРИНЦ: Аз не държа, да се разчува какъв подвиг точно съм извършил! Имам две условни, разбирате ли...ПРИНЦЕСАТА: Не, вие ще бъдете моят законен съпруг!СТОГОДИШЕН ПРИНЦ: Именно законът ме притенсява...... и т.н., и т.н. ...ДИКТОР: Колкото и да не му се искало на Стогодишния принц, той се оженил за Спящата красавица. Три дни яли, пили и си правили деца. Месец след брака им, вече будната спяща красавица станала манекенка и го зарязала, защото се запознала с Осемдесетгодишния принц. Деца имала и то двамата. Все още се чуди кое от кого е!... КОНЕЦ
posted by Ivan @ 9:17 AM
2 comments
Wednesday, April 26, 2006
Обектът се охранява от NATO
“Обектът се охранява от NATO”. С това послание, управлявищите преди две години страната, съобщиха на населението за радостното събитие: България вече е страна-член на НАТО. Един вид – вече можем да сме абсолютно спокойни за националната сигурност и няма кой да ни барне! А самата рекламата беше издържана в стил “стикер на охранителна фирма”. Сещате се, от онези, дето “застрахователи” караха хората да ги лепят по стъклата на автомобилите и магазините си, за да “не им се случи нещо”. Авторът на реклмата, мисля, че беше от “Крес”, гордо обнясняваше, че това било намигване към мутренските години, кито вече били отдавна отминали и страната ни била успяла да извърви дългия път до членство в пакта и т.н. Не знам, защо си е мислел, че хората свързват подобен стикер повече със сигурност, отколкото със страх от фрактура на крайниците?! Спокойно можеше да сложи натовската звезда на мястото на звездичката, която красеше “I”-то в абревиатурата “SIC”...Две години по-късно, София, в лицето на цяла признателна България, е домакин на неформална среща на външните министри от страните-членки на НАТО. Тя ще се проведе на 27-ми и 28-ми април. Сиреч – утре и другиден. Факт е, обаче, че поради съображения за сигурност, градът е блокиран вече втори ден. Още от вчера всички централни улици са затворени, а по тях през десет метра стои по един разкрачен, с ръце зад гърба полицай, който пренасочва прибиращите се към домовете си или просто минаващи от там хора по някакъв, може би измислен специално за случая, обходен маршрут. Такава е гледката по “Евлоги Георгиев”, “Васил Левски”, Патриарх Евтимий”, “Христо Ботев”, по “Черни връх” и по, забележете, “Цариградско шосе” – от Орлов мост, та чак до разклона за “Дружба”. Предполагам, че така е чак до летището, но няма как да съм сигурен, защото завих към “Младост”.Добре – да се върнем на “Обектът се охранява от NATO”. И членството ни в НАТО изобщо. Нали цялата тази работа с това членство трябваше да означава, че страната става сигурна и неуязвима, оповаваща се на обединената отбранителната мощ на съюзените страни-членки? Иначе казано: “НАТО=Сигурност и спокойствие”. За какво са тогава всички тези мерки за “сигурност”?! В крайна сметка – който няма врагове, няма от кога да се страхува, нали така? Или се оказва, че вместо страната и гражданите да се почустват по-сигурни, сега, като член на НАТО, очакваме всички продавачи на дюнери да започнат да се вривяват по автобусни спирки, самолети да се забиват в хотел “Родина” (нали е най-високата сграда в София), пощенските ни кутии да се напълнят с бял прах, по видеотеките да се появи пълната видеоколекция заплашителни обръщения на Осамма и, разбира се, радикални ислямисти да вземат за заложници цяло Кърджали и да поискат главата на Кондолиса Райс? Колкото и да ми се иска да не е така, май това е самата истина.Между другото, докато вървиш, за да заобиколиш опасаните с червено-бяла лента улици, усещаш погледите на всяко едно тъпо ченге, чиито първосигнален мозък в същия момент най-вероятно му шепне: “Този е със слушалки на ушите! Има и раница! Дали не възнамерява да взриви нещо няколко дни преди срещата, а?...” Чувстваш се като престъпник, само защото си решил да минеш от там, откъдето минаваш всеки ден... На моменти даже си мислиш: “Дали няма да е забавно да си облечека няк’ва бяла арабска дреха, да си увия чалма, да си сложа изкуствена брада и така се пусна по улиците. Като ме съборят на земята, ще им кажа, че могат да го духат, защото съм си най-обикновен гражданин и знам, че е казано по кои улици не мога да се разхождам, но не и как не мога да се разхождам...”.А може би всичките тези мерки за сигурност не са заради подивели да обогатяват уран иранци (уранциJ) или ядосани шиити и сунити. Може би нашите хора се притесняват “да не се изложим пред чужденците”. И да се окаже, че всъщност, цялата тази охрана около НДК е само, за да се спре инвазията на всякакви продавачи на семки, пуканки, сувенири, календарчета, плакати, тениски, захарен памук (къде без него, бе!) и т.н. и т.н. Представяте ли си: пристигат делегациите, а там ги посрещат със: “Закуската на Буш, обядът на Осама, диетата на Кондолиса Райс! Едър, печен, по натовски стандарти!”... И им предлагат да си купят фланалки в два десена: с надпис “Аз, сърчице NATO” или с лика на Тодор Живков, а отдолу надпис: “Тато”. Разбира се, “Т”-то е задраскано и отгоре изписано “N”.Естествено, цялата тази блокада си има и хубава страна: София е почистена. Е, вярно, само градинките около НДК и улиците, по които минават кортежите, но пък като знаем каква тоалетна са въпросните градинки и че това са най-големите централни улици – все е нещо. И ще са чисти поне ден-два, след като си заминат делегациите. Представям си какъв е най-големият ужас на Бойко Борисов в момента: стои, кръсти се и си мисли: “Дано не поискат по-обстойна разходка из София! Ще трябва да се чисти навсякъде!!”. Като се замислиш – няма да е лошо. По една таква среща на месец да се прави в София – ехе! А сега, я сега си представете, ей така – за секунди, какво би станало, ако вземем, че спечелим домакинството за зиманата олимпиада... На Мистър Пропър ще му се ебе майката!И сега – сериозно започнах, сериозно да завърша. Два дни четох анализи и коментари на всякакви “големи” журналисти, анализатори, коментатори, медиатори, и други –атори и всички горчиво проклинат, макар и не в прав текст, тежката участ да са част от народ, който е свикнал да се навежда я пред султана, я пред бея, я пред дядо Иван, я пред чичо Сам и т.н. Народ, който нямал самочувствието да отстоява себе си и своето. Иначе казано – и в тях гражданинът, също като гражданинът във всеки друг гражданин, се възмущава от това, че за четири дни цяла София става заложник на НАТО. А през 2004, нямаше и една трета от тях, които да кажат нещо подбно по повод членството ни в НАТО. И че като ни приемат, пак ще сме наведени, и ще правим, каквото ни кажат. Явно, мненията, наистина са като задниците – всеки си има едно и някои го дават срещу средства...
posted by Ivan @ 1:15 PM
1 comments
Friday, April 21, 2006
Да се завърнеш в бащината къща
Ами това е положението – идват празници и реших да си отида до Русе. Три дни в Града на призраци... След малко потеглям към Бизнес парка в “Младост”, където Адаша се труди неуморно, програмирайки разни неща в Tumbleweed и където е паркиран неговият “Rover”. Именно този “Rover”, живот и здраве, ще ни отведе по родните места. Аз, между другото, съм роден в Бургас, но това не е от значение. Съвсем между другото пък, братът на Малкия Адаш вика на “Rover”-а “Over”.Три дни ще се чудя "за к’во изобщо се прибрах?”, ще пия бири с баща ми, ще го бия на табла и ще слушаме “Long Live Rock N’ Roll” на Rainbow, защото според него това е баси албума. Той обаче (както и съседите отгоре) дори не подозира, че днес сутринта купих новия Crowbar и мисля да го дъня, докато не омекнат стените!Хайде, от мен – весело изкарвване на празниците, радвайте се и се забавлявайте, защото какво друго да правиш три почивни дни?!
posted by Ivan @ 6:51 AM
3 comments
Tuesday, April 18, 2006
Klosh Style
Хора като тях виждате всеки ден – те са облечени в дрипи, обикновено мъкнат цялата си покъщнина в найлови чували, почти винаги пушат намерен на улицата фас и не знам те самите как се наричат, но всички останали им казват клошари. Дядо ми казва, че откакто дошла демокрацията, оттогава започналo да се срещат хора, които ровят по кофите за смет, просят пари, защото нямат какво да ядат и спят по улиците, защото нямат подслон. Казва също така, че това е само една малка, част от всичко лошо което ни е донесъл “капитализъмът” и след това започва едно нескончаемо сравнение как живеели хората “преди” и как живеели “сега”, както и онова, което най ме кефи: “Иване, обаче трябва да знаеш, че капитализмът не е най-страшното! Най-страшното е дивият капитализъм!”. Разбира се, почва се обяснение какво е див капитализъм, как “оня белзязан изрод” (Горбачов) е виновен да има хора, които не могат да си пзоволят лекарства, как оня черен циганин (Костов) е виновен всичкото прозиводство в България да бъде “съсипано, унищожено, разпродадено и разхитено”, минава се през управлението на което се сетиш правителство и се свършва с това, че “ти си млад и нищо не знаеш и те лъжат от телевизията и ти им верваш!”. Честно казано, не мога да преценя дали е прав или не – аз от онова време си спомням много малко. Затова нямам база за сравнение. Може и да е прав, може и да не е.Мисълта ми е, че ако в неделя през нощта, по някаква случайност сте обикаляли в района на хотел “Плиска”, търсейки нещо за изнасилване, някого за обиране, били сте вампирясали и огладнели за кръв или просто – защото работите като охрана на паркинга, сигурно сте минали покрай спящ на една пейка човек, завит с черно лятно яке. Миришещ на алкохол, но без найлонови торби около него. Без пластмасово канче за стотинки, без картонена табела, на която е написано: ”Помогнете на ветерана от Студентски град” или глутница верни помияри, готови да ви изпохапят, ако приближите да му хвърлите монета. Е, този човек не е бил клошар в класическия смисъл на думата. Бил е Йордан. Честно, с това си изпълнение, за пореден път ме изкефва какъв жесток кретен е! Няма значение как се е стигнало до спането на пейката – важното е, че не са го преджобили, пребили или нещо друго...Днес, като ми каза как точно е завършил онази вечер, първо реших да му дам някоя стотинка и да го заведа, за да се нахрани на “Тропс”-а. После размислих, защото знам, че ще приеме майтапа буквално и в “Тропс”-а ще започне да си вади неща от портфейла и да разправя на хората по масите “Купете си лична картичка, струва колкото прецените” или “Леличко, ще ми покажеш ли с това кебапче какво прави самолетчето, за да мога аз да кажа “Ам!”. Или направо щеше да отиде при момичетата от кухнята: “Какво да направя, че съм бездомен и спя по пейките! Мислите ли, че заслужавам тази съдба, повече от една супа леща?!?!?!?”. Ето защо просто се смях, като ми каза какво е направил. И си представих физиономията му, в момента, в който се е събудил на пейкатаJ Сетих се как, докато бях още в гимназията, един ден отидох на някакъв безплатен мач на “Локо Русе”. Ама сам. Бяхме изкарали няколко дни пиянство в Сухия и изведнъж се оказа, че всеки трябвало да изчезне нанякъде. А на мен не ми се прибираше и тръгнах да се мотая. И попаднах на поредното “дерби”, което си струваше да гледаш! Явно съм заспал на стадиона, защото помня как се събудих на полувремето под “възгласите” на всичките не повече от 2000 човека публика, огласящи огромното спортно съоръжение, нареченено “Градски стадион Г.С. Раковски”.Сетих се и за Ганджата, който пътувал с влак към Русе и освен него, в купето имало още някакъв човек, който спял. Когато онзи се събудил, Андрей завързал разговор, говорили си това-онова и накрая, когато Ганджата попитал: “Ти за къде пътуваш?”, онзи му казал: “За Стара Загора”...Или за Чвока, който един ден отишъл в “Шипката”, за да пие някоя друга бира и се събудил на следващия ден в “Люлин”... Мисля си, че понякога е хубаво да не знаеш къде ще се събудиш. Просто да се оставиш събитията и умората да те заведат на място, на което никога преди това не си си и мислел да отидеш. Не си си и помислял, че ще си помислеш да отидеш! И да се надяваш, че на сутринта изненадата ще бъде приятна и ще си с един прекрасен спомен по-богат. И с едно изживяване по-напред от всички, които същата нощ са спали в легла. А може би само си го мисля...
posted by Ivan @ 6:15 PM
0 comments
Monday, April 17, 2006
Всяко начало е трудно
За пореден път се убаждавам, че в живота има неща, за които се сещаш, чак когато разбереш, че си ги забравил. Това последното може и да звучи като оксиморон, ама ето конкретен пример: влязох в тоалетната, изсрах се и какво? Няма тоалетна хартия!! Няма... Само една гола картонена ролка, която си стои там. Ти я гледаш и тя те гледа. Ти си казваш: “Какъв съм тъп!”, а тя ти казва: “Като гъз!... Насран!”. Като казвам “ти” имам предвид себе си. Ето как започва понеделника. Така е, всяко начало е трудно! Чудя се, до края на деня, какво ли още ще открия, че съм забравил.Със своето насрано начало, този понеделник се явява край на един чудесен уикенд. Времето беше прекрасно, да не кажа – времето беше страхотно. За каквото си пожелаеш: разходки из квартали, улици и паркове; за напивания по барове, кръчми, пейки и градинки; изобщо – за всякакви слънчеви и пролетни
5440.15 ()
rlc
asko
wow
shimadzu
nokia 3230
longines
-
478
braas
motorola v3i
online
bella italia
-4361
ppg
certification microsoft
electrolux
407
dolmar
sky link
man
pki
.
-
renu multiplus 355
2110
dvd-box
longines
neri karra
21102
kiev apartaments service
rvg
2-79